Ако сте станали току-що баща за първи път, умът ви е ще е превъзбуден от мислене за всички неща, които са в магазина. Вълнението за раждането на вашето ново дете и за по-нататък често е примесено с малко нерви. Партньорката ви ще бъде ли добре по време на контракциите? Ще се роди ли детето ви здраво? Как ще се справите с безсънните нощи, когато ще трябва да го гледате през целия ден? Лесно ли ще е да се сприятелите с детето, когато ще трябва да се връщате скоро на работа?
Разговор за вашите страхове
Не съществува ръководство как се става родител, но докато майките често имат смелост да обсъждат притесненията и трудностите, бащите могат да не обръщат внимание и да са по-малко склонни да говорят. Освен това в сравнение с това, през което преминават жените – раждане, кърмене и т.н. – вашите тревоги от значение ли са?
Да – от значение са.
И двамата родители са от еднаква важност в семейната единица, така че ако нещо ви смущава, не се страхувайте да го приемете. За да ви помогнем в пътя ви, говорихме с няколко бащи за техния опит от първото бащинство и как са се справили с препятствията на пътя си.
За първи път в родилната зала
„На няколко пъти по време на раждането се чувствах напълно безполезен – разказва Димитър, бащата на Денис, който е на три години. – В един момент приятелката ми се мъчеше толкова, че въобще не можех да намеря общ език с нея. А дори и да можех, не бях способен да направя или да кажа нещо, за да я накарам да се почувства по-добре.
Целият персонал в залата имаше да върши нещо и само аз стоях там и се чувствах неловко. Все пак акушерките искаха да знаят какво вече се е случило и ми задаваха въпроси от сорта на това, кога са й изтекли водите, кога сме пристигнали в болницата, така че беше добре да мога да помогна в тази посока.
След като приятелката ми се успокои след епидуралната упойка и аз започнах да помагам, носех ѝ вода да пие или нещата, от които се нуждае. След това, когато беше време да напъва й давах толкова много кураж, като й казвах колко добре се справя и че е близо до раждането. Когато най-накрая нашият син се яви, изпитах огромно облекчение. Въобще не можех да повярвам колко много прилича на мен! Това беше странно усещане, но такова, което ме вълнува най-много, когато се връщам към него“.
Превръщане в татко, който остава вкъщи
„Съпругата ми неотдавна се беше издигнала на ръководен пост в нейната фирма преди да забременее с нашата дъщеря Изи – разказва татко Стефан. – От друга страна аз исках да си сменя работата, бях прекарал години на ниско платена работа, която не ми харесваше. Никой от нас не искаше да изпрати Изи на ясли, освен ако не беше наложително и така решихме, че аз ще остана като татко вкъщи след като свърши майчинството на съпругата ми.
Започнах да ставам наистина нервен по време на подготовката жена ми да се върне отново но работа, главно заради по-малкото пари, с които трябваше да живеем. Сега сме по-съзнателни и процесът е управляем. Отрязваме „луксовете“, без които можем да минем, като телевизионни пакети и храна за вкъщи, за да сме сигурни, че ще имаме достатъчно пари за предмети от първа необходимост, за почивните дни, както и за една достойна почивка годишно. И когато тъгувам за дните преди да имаме разпределение на бюджета, си спомням колко качествено време прекарвам с дъщеря си и бързо си припомням приоритетите си!“
Да си лишен от детето си
„Наистина изпитвах затруднение от това, че чувствах, че пропускам да видя как расте нашия син Дани– разказва татко Никола. – Прекарвах малко време с него сутрин след това тичах към вкъщи за банята му преди лягане, но не чувствах, че това е качествено време. Беше трудно да бъда честен за това с жена ми, защото беше разстроена и не исках да я натоварвам, но когато веднъж повдигнах въпроса, тя беше всъщност облекчена, че съм се чувствал така и че съм искал да прекарвам повече време с него. Сега в края на седмицата е важно да прекарваме известно време само двамата. Имам седалка отпред на колелото си и мога да го возя, така че това е нашето нещо и това е добре. Освен това се стремя да си взимам почивен ден на всеки две седмици, който е ден за Дани и татко и това помогна много.“
Да си татко е чудесен опит, но това не означава, че не върви с прекалено голям натиск, умора и стрес, така че ако имате някакви грижи – знайте, че не сте единствени. Прояви съчувствие и запомни – притесненията не са признак на слабост, те само показват, че ви е грижа.