Да се разпредели натоварването, когато станете родители не е лесно. Това е така, защото се сблъсквате с нещо напълно непознато, а и „товарът“ е твърде огромен – домакинска работа, сметки, работа, пазаруване, готвене – списъкът продължава. Това не означава, че е невъзможно и не бива да се плашите – с достатъчно открито общуване и разпределяне на задачите между двамата родители, дори и най-неорганизираните двойки могат да заприличат на добре смазана машина.

За да ви помогнем по този нов път, попитахме други родители как са се справили с родителството и как успяват да „разделят и владеят“.

Среща по средата

„Съпругът ми Марк и аз се преместихме от апартамент с една спалня в къща с три спални няколко месеца преди да се роди нашето бебе и тази двойна промяна беше всъщност много мъчителна – разказва Лаура, майката на Елена, на три години. – Честно смятам, че Елена беше на около 18 месеца, когато се сработихме относно това как да се грижим за домакинството и за детето без да спорим!

През първата година имаше много скандали, защото чувствах, че Марк не поема своя товар и изглеждаше, че смята, че щом стоя вкъщи с бебето ще се грижа и за домакинството. Като погледнем назад това беше доста несправедливо, защото когато си вкъщи с малко бебе, дори прането е огромна задача, така че когато се прибереше вкъщи и оставеше чинията си в мивката, аз много се дразнех. Освен това, стоейки вкъщи прекарвах много време, през което бях поначало „недееспособна“ – кърмене и свързаните с него неща и именно тогава забелязвах колко много неща трябва да се свършат по къщата! Марк трябваше да си поеме своята роля в това време и когато започна да пита какво има да се прави щом се върнеше от работа, аз оценявах това много високо.

Когато се върнах на работа, нещата се изравниха постепенно и плавно преминахме към нашите работи, без дори да го съзнаваме. Аз слагах Елена в леглото докато той готвеше, миех докато той извеждаше кучето и т.н.! Най-накрая го постигнахме!“

Решаване кой какво да прави

Партньорката ми и аз имаме собствен бизнес и работим четири дни в седмицата – разказва Филип, татко на 18 месечния Борис. – Когато разбрахме, че ще ставаме родители, аз настоях да седнем и да поговорим за това кой какво ще върши, дори за това, кой отговаря за плащането на сметките! Всеки мисли, че нещо, толкова тривиално като домакинската работа няма никога да заема толкова голям дял във вашата връзка, но в действителност съм виждал много двойки, които се борят да уредят тези въпроси и домакинската работа е повод за множество разпри.

В нашето семейство не беше много трудно да разрешим домакинския въпрос, защото всеки се зае с нещо, което обича да прави (не ми пречи да готвя, докато Анна е щастлива да пере) и макар да звучи твърде терапевтично, такова разделение работеше за нас!“

Понякога е възможно напълно да споделите натоварването чрез споделен отпуск…

„Съпругът ми и аз бяхме щастливи да споделим родителския отпуск. Аз бях главният гледач през първите шест месеца, след това стана Георги за следващите три – разказва Алекс, мама на Моника на две години. – Аз работя от вкъщи и мислех, че когато Георги се захване ще бъде прекрасно, че ще съм наоколо за кърменето и ще мога да виждам Моника, когато поискам. Оказа се, че беше много по-трудно, отколкото очаквах. Георги продължаваше да иска от мен да му помагам при зареждането на пералнята или просто да гледам Моника, докато той взима душ и аз бях наистина обидена, че нямах всичко това през първите шест месеца!

Като погледна назад се хващам, че продължавах да давам съвети на Георги, което вероятно не беше справедливо според него. В резултат мисля, че той чувстваше, че аз мълчаливо наблюдавам какво прави той като главен гледач, което го кара да се чувства по-неуверен.

Аз определено бих постъпила по същия начин отново и препоръчвам споделеното родителство на другите, защото то даде възможност на Георги да разбере, че действителното пребиваване вкъщи с бебето е безценно, без да споменаваме важното укрепване на връзката между баща и дъщеря. Но разбира се мисля, че няма значение кой си взима отпуск или колко време отсъства от работа, гледането на бебето през първите месеци винаги променя живота, като дава предизвикателства и жизнеутвърждаващи моменти.“

Но споделеният отпуск често не е възможен … и да жонглираш с бебето от 9 до 5 може да е мъчително

„Когато се върнах отново на работа след отпуска ми по майчинство, се чувствах като единствена майка, на която й се налага да работи по пет дни в седмицата, а за съжаление за мен не беше финансово приемливо да работя на половин работен ден – разказва Лили, мама на три годишния Любо. – В началото беше наистина ужасно да изпитвам вина през цялото време. Умът ми не беше в работата и притичвах колкото се може по-често до забавачницата, за да видя Любо, чувствайки, че не върша и двете „работи“ – родителството  и платената ми работа – особено добре. Но определено нещата се подобриха. Детето обичаше детската градина, което много ми помогна и след като се върнах на работа станах по-самоуверена и престанах да се притеснявам през цялото време за представянето си. Продължавам да работя на пълен работен ден, но преговарях за известна гъвкавост, така че работното ми време да е съобразено повече с Любо, освен това чакам след няколко месеца да се роди вторият ми син, така че предвкусвам отново прекарване на времето вкъщи със семейството.“

Както и да подредите нещата с вашия партньор, ще има възходи и падения докато намерите най-добрия за вас начин. Запомнете – колкото и необикновен да изглежда вашия метод, това което работи най-добре за вашето семейство винаги е най-доброто решение.