Раждането на бебе е едно от най-вълнуващите, променящи живота и обвързващите преживявания, през които двойката може да премине.
Приказки за липса на сън, за липса на време за вас двамата и несъгласия за домакинската работа не звучат непременно като огромен проблем, но след като веднъж се окажете в тях, осъзнавате колко много афектират и най-здравата връзка.
Прекрасните картини на родителството, изобразени в социалните медии, не помагат което може да ни накара да мислим, че само ние се разправяме чий ред е да изхвърли боклука, докато другите само трупат спомени.
Родителските спорове са нещо нормално
Все пак е важно да запомним, че борбите във връзката, свързани с родителството не означават , че сте лоша двойка или лоши родители и определено не сте единствените, които се сблъскват с тях. Вие внезапно трябва да навигирате с огромна нова отговорност и не е изненадващо, че настъпва промяна в динамиката дори и при най-здравите връзки.
Говорихме с трима родители за това как са преминали през тези трудни времена и са излезли по-силни от другата страна.
Разпознавайте различията си
„Ние бяхме наистина здрава двойка, тъй като бяхме заедно от десет години и двамата искахме напълно това бебе. Не мога да повярвам колко много спорехме през първата година. Всъщност мисля, че сме късали повече от веднъж,“
„Наличието на трудности във връзката след като бебето се роди беше споменавано много пъти в курсовете за родители, но аз не обръщах много внимание – разказва Деси, майка на тригодишния Давид. – Ние бяхме наистина здрава двойка, тъй като бяхме заедно от десет години и двамата искахме напълно това бебе. Не мога да повярвам колко много спорехме през първата година. Всъщност мисля, че сме късали повече от веднъж – продължава тя. – Чак когато Давид стана на единадесет месеца аз осъзнах, че различните ни начини на комуникиране причиняват най-много проблеми. Аз много говоря за чувствата си, докато съпругът ми Теодор не прави това и докато преди това не беше голям проблем, сега ни разединяваше. Аз го критикувах през цялото време и той беше нещастен и пасивно агресивен. Беше толкова тъжно, че сме създали прекрасен малък човек, когото и двамата обичахме толкова много, но между нас двамата трудно можеше да се намери някаква любов.
След като осъзнахме това нещата тръгнаха много по-добре. Аз полагах повече усилия да остана спокойна и да мисля преди да критикувам Тео, а той се подобри малко по отношение на това да казва какво го тревожи и как се чувства, без да се притеснява, че ще ме извади от равновесие. Това не се получи бързо, но вече казах, че когато Давид беше на повече от година, нещата се бяха подобрили и определено ще кажа, че станахме по-добра двойка като преминахме през това.“ Макар когато става дума за връзки да няма идеално решение, бих казала че това ни накара наистина да се чувстваме като екип.
Конкурентно партньорство: вие не сте в опозиция
„Веднъж когато Зори беше бебе слушах радио и беше споменат термина „конкурентно партньорство“. Не бях го чувала преди но беше момент на тотално просветление – разказва таткото на Зори, Христо. – Съпругата ми Кристина и аз наистина се стараехме да участваме наравно във възпитанието на Зори още от първия ден, но понеже имаме различни приоритети и предпочитания, през цялото време изглеждахме като че сме се хванали за гушите. Кристина се оплакваше, че когато аз се занимавам с бебето, не съм върхът по отношение на нещата около къщата, което не беше честно според нея, но смятах, че критичността й е прекалена, защото когато тя беше сама с бебето, аз никога не я притисках да свърши още нещо, а всъщност я питах как се чувства, дали мога да помогна и т.н. Стигнахме до точката, когато и двамата разисквахме всичко , което сме направили. Аз изтъквах, че съм прал, докато тя ми казваше колко пъти е хранила през нощта и т.н. След като веднъж осъзнахме, че това е „конкуренция“, това ни помогна много. Споразумяхме се да се съсредоточим повече върху това колко добре се справя другият с родителските задължения, отколкото върху това как може да се поправи и макар когато става дума за връзки да няма идеално решение, бих казала че това ни накара наистина да се чувстваме като екип.“
Променете средата си
„Изглежда толкова глупаво да се мрънка за рутинни домакински работи, но те бяха истински пречки в нашата връзка и са такива за много от моите приятели – разказва Катерина, мама на Лео, на четири години и партньорка на Стефан. – Те трябва да се вършат, за да върви домакинството, но когато и двамата ходите на работа, има непрекъснати спорове кой трябва да ги върши и това ви смачква.
Намерихме, че помага да се намираме колкото се може по-дълго извън къщата. Това включваше „срещи“, на които само Стефан и аз отивахме да вечеряме или на кино, но казвам, че да се намираме навън и тримата също имаше голям ефект върху нашата връзка. Да гледаме как расте малкото ни момче и да се забавляваме без да се тревожим за пропуски, спадове, спиране на течове и плащане на сметки, дори само за дълъг уикенд беше от ключова важност, за да сме щастливи, спокойни и да имаме позитивни чувства.“
Всички връзки се срещат с трудности и те често са преодолими, но ако чувствате, че вие или партньорът ви може да извлечете полза от професионално ръководство, то може да потърсите помощта на семеен терапевт. Потърсете онлайн или попитайте личния си лекар, или познати за местни препоръки.
